Безплатна библиотека - Нови книги

А дано, дано, дано... (+ CD) - Джони Пенков, Джеки Стоев

ЕЗИК: БЪЛГАРСКИ
АВТОР: Джони Пенков, Джеки Стоев
ISBN: 9789544747671
ФОРМАТ: PDF EPUB MOBI MP3
ДАТА: 2017
РАЗМЕР: 5,16

Можете да го намерите тук А дано, дано, дано... (+ CD) книга

ЦЕНА: БЕЗПЛАТНА

Относно книгата:

Уважаеми читателю,Джони и Джеки (пък и третият от прочутото трио – Чарли, който тук присъства само в рисунката) са си извоювали привилегията да бъдат лошите момчета на българската култура и с годините нито стават по-добри момчета, нито престават да бъдат момчета. Да си лошо момче значи да си готов да се шегуваш с всичко, включително и с това, за което други са готови да си дадат живота (поне така твърдят).В тази книга с афоризми главната роля сред лошите момчета е на Джони Пенков – рядка порода интелектуалец, чието присъствие само по себе си си е афоризъм. Затова и макар след години заслужи правото на антология по случая. Още в бившето общество той беше носител на критически дух, на воля за съпротива и на нестандартно поведение. Основното, за което се бори и тогава и сега, е правото да живееш живота си без принуда – така, както го разбираш, и специално за правото да се забавляваш.И правилно изданието е решило да включи освен нови афоризми на Джони, също и по-стари, писани още миналия век, и да се получи нещо като своеобразна антология. Изданието включва и афоризми от бащата на Джони – известния художник Иван Пенков, също зевзек, бохем и мъдрец, така че да се потвърди иначе досадната поговорка „крушата не пада по-далеч от дървото“ и да се окаже, че дори в неподражаемостта на остроумията е възможна фамилна традиция.Илюстрациите на режисьора, биолога, карикатуриста, гмуркача и каквото още ви хрумне, Джеки Стоев, потвърждават нещо друго – думите усмиряват хората, а изображенията усмиряват думите.Въобще, мир да има, уважаеми читателю! Ти си на ред...Георги ЛозановХалваджията за бозаджиятаДжеки за ДжониАз се водя известен човек. За съжаление, не защото съм правил хубави филми, а защото съм дрънкал глупости по радиото и телевизията. Джони е дрънкал много повече глупости от мен и за това е много, много по-известен. Няма циганин в България, който като види Джони, да не се зарадва и да се засмее.Някой от древногръцките философи беше казал, че няма нищо по-интересно от глупостите на умните хора. А Джони добави: „Това не знам, но е сигурно, че няма нищо по-досадно от умните приказки на глупавите хора.“Много хора смятат, че Джони е актьор. Джони не е актьор, Джони е научен сътрудник. И титлите му ст. н. с. кандидат на техническите науки инж..., с които Джони толкова време кокетира, не са измислени или фалшиви, а са реални и автентични.Той има много сериозни научни разработки и открития в различни области. Например преди време беше открил причината за рака. Да, да! За рака! По статистически път. И разработката му бе желязна и никой не можа да я обори.Той беше открил, че 94% от заболелите от рак (е това, ако не е убедително) всеки ден са ходили на работа. Знаете ли как му завидяха социолозите.Джони за ДжекиДраги читателю, направи ли ти впечатление?Джеки пише кратък материал за мен, а започва да разказва за себе си. Кво да го правиш? Режисьор! Преди време бях писал една статия, в която твърдя, че режисурата не е професия, а вирусно заболяване.Рангел (Рангел Вълчанов – б. р.) веднага добави:„В България в последно време има над 400 тежки случая на режисура“. Но все пак Джеки има чудесни филми. Например: краткият филм за кучето и котката„Спас и Нели“. Аз съм му правил звука. Във филма играе и дъщеря ми Ива. Нейната пралеля Мара Пенкова е и основател на кукления театър в София.Но да оставим това настрана. Като гледам рисунките на Джеки, не може да не му се нарадвам на пубертетната енергия, която блика от тях. Като си помисля,че на неговата възраст много хора вече са забравили какво беше това. Предполагам, че се досещате какво се разбира под „това“. В нашата младост понятието пубертет не съществуваше, тогава основният проблем беше набавянето на храна и дрехи. Но това не значи, че в главите ни не бушуваха едни особени видения от женски род, които ту се появяваха, ту изчезваха,ту ги откривахме по улиците да блуждаят на два крака. И сега ги откриваме тези пориви, основен двигател в творчеството г-н Стоев.Дай Боже всекиму.