Харесвам горчивината, която се доловя в много от стиховете. Горчивина, която обаче не пропада нито в отчаянието, нито в самосъжалението. Подкрепям също усилието да свързваш малкото с голямото; личното със социалното; интимното с политическото; телесното с космическото; Перловската река с Чикаго…Особено ме провокираха стиховете от Щатите, заради опита от челния сблъсък с чуждия език и култура...Кирил Василев