Безплатна библиотека - Нови книги

Манон, танцьорката. Авиаторът - Антоан дьо Сент-Екзюпери

ЕЗИК: БЪЛГАРСКИ
АВТОР: Антоан дьо Сент-Екзюпери
ISBN: 9789544120689
ФОРМАТ: PDF EPUB MOBI MP3
ДАТА: 2015
РАЗМЕР: 7,67

Bсички Антоан дьо Сент-Екзюпери Книга, която можете да прочетете и изтеглите от нас

ЦЕНА: БЕЗПЛАТНА

Относно книгата:

Тази книга съдържа две новели, написани от Антоан дьо Сент-Екзюпери около 1925 г., когато авторът е бил още съвсем млад. Но макар за тях да се е знаело още тогава, дори във Франция едната е издавана много рядко, а другата изобщо не, поне до 2007 година.Ето накратко, доколкото е известно от различни източници, как са протекли нещата.Според Пиер Шеврие (псевдоним на Елен (Нели) дьо Воге, интимна приятелка на Сент-Екзюпери, усърдна съставителка и редакторка на непубликуваните ръкописи и бележки, останали след смъртта му, и негов биограф) „Манон, танцьорката“ е написана през 1925 г., но не е издадена, защото текстът с поправките по него е останал собственост на Андре дьо Вилморен, брат на Луиз дьо Вилморен, годеница на писателя, годежът с която по-късно е бил развален.Друг съвременен изследовател на творчеството на Сент-Екзюпери, Албан Сьоризие, твърди, че е имало и втори ръкопис на новелата, притежание на фамилията Фонсколомб, от която произхожда майката на автора, и че и двата ръкописа са показвани на различни изложби.Веднага след написването на „Манон, танцьорката“ и „Авиаторът“ Сент-Екзюпери ги предлага на Жан Прево, редакционен секретар на списание „Сребърният кораб“, издавано от книжарката Адриен Моние. Прево публикува „Авиаторът“ в последния брой на списанието, през април 1926 г., но „Манон“ остава извън него.През 1927 г. писателят напомня на своята по-възрастна братовчедка Ивон дьо Летранж, херцогиня Дьо Тревиз, близка с младия „Тонио“ и представила го на Андре Жид и други писатели от нейното обкръжение, че със застъпничеството на Жан Прево „Манон, танцьорката“ е била предвидена за 1926 г. в списание „Европа“, създадено през 1923 г. под патронажа на Ромен Ролан. И наистина, там е обявено, че предстои публикуването на произведение на Сент-Екзюпери, но без да е споменато заглавие. Във всеки случай това свидетелство на самия автор потвърждава, че новелата е била готова и одобрена за печат. Но не излиза и в „Европа“.По онова време Сент-Екзюпери има вече тесни връзки и с издателство „Нов френски преглед“, станало по-късно издателство „Галимар“, и предлага „Манон, танцьорката“ и „Авиаторът“ и там.Албан Сьоризие пише следното:„Гастон Галимар, директор на издателство „Нов френски преглед“, явно се е впечатлил от първите творби на Сент-Екзюпери. След като го е окуражил да довърши „Манон, танцьорката“, вариант на която му е бил представен, издателят му е предложил след 1925 г. да пусне първата му книга, ако успее да добави към „Манон, танцьорката“ и „Авиаторът“ още два текста. Сент-Екзюпери, възхитен и тържествуващ, веднага съобщил на своя другар Жан Еско: „Забравих да ти кажа, че Галимар е наредил да ми предадат да напиша още две новели, и ще ми издаде томче с четирите.“Обаче нищо от това не се състоява и обещанията остават само на хартия.“Следват още опити „Манон“ да бъде отпечатана, но без резултат, по неясни причини.И така до щастливия край. През 2007 г. издателство „Галимар“ публикува малък комплект от четири книжки, в картонен футляр, с автор Антоан дьо Сент-Екзюпери. Наречен е „Манон, танцьорката“ и други неиздавани текстове“, а първата книжка е с общото заглавие: „Манон, танцьорката“, следвана от „Авиаторът“.Така „Манон“ най-после стига до читателите.„Авиаторът“ няма толкова сложна одисея.Първоначално текстът е бил замислен като част от по-голямо произведение, което е трябвало да се казва „Бягството на Жак Бернис“, но е изгубено и е останала настоящата новела. Ала освен като самостоятелна творба, тя е изпълнила и още едно предназначение. Дала е началото на по-нататъшните литературни търсения на Сент-Екзюпери, родили накрая романа „Южна поща“, където ще срещнем същия Жак Бернис от „Авиаторът“.Както споменах по-горе, новелата е отпечатана още през 1926 г. в списание „Сребърният кораб“, за втори път е публикувана през 1994 г. в събраните съчинения на Антоан дьо Сент-Екзюпери в луксозната поредица „Библиотека „Плеяда“ на издателство „Галимар“, и за трети и засега последен път заедно с „Манон, танцьорката“ през 2007 година.