Програмите за пренатален скрининг и диагностикаобикновено се легитимират като здравни услуги, утвърждаващирепродуктивната автономия и правото на информирано решение. Наред с товате обещават здрави деца, щастливи семейства и общества, освободени понеот едно финансово „бреме“. Нормализирането на тези практики обаче има иредица широко обсъждани странични ефекти: утвърждаването на определентип решение „кой живот (не) си заслужава да бъде живян“, произтичащотоот това моделиране на нагласите към и готовността за социална подкрепана страдащите от генетични заболявания и трансформирането на социалносанкционираните представи за „отговорно“ майчинство и родителство. „Пренатална диагностика и биополитика в България” предлага дискусия върху тези две лица на пренаталната диагностика иселективния аборт, изследвайки най-вече живота на тези практики вБългария.