Когато времето кристализира - Божидар Кунчев
Относно книгата:
Ние сме това, което помним. Ние сме това, което не искаме да забравим.Какво щяхме да бъдем, ако нямахме спомена за редките моменти на щастие,за часовете на скръб, за времето, когато са се раждали прозренията ни засмисъла и безсмислието. Ние сме нашата памет за отминалото време, заумрелите ниприятели, за трагичното в човешкия ни жребий, за светлинатаи мрака в историческото ни минало, за стиховете на любимия поет, замъдрите думи на някой философ. Ние сме онази памет, без която нямаидентичност, традиция и култура. И ние сме поривът да разберем и видимтрайните неща в неспирния поток на времето, за които пише АлександърГеров в стихотворението си „Кристали”, наричайки ги „една голяма любов”,„едно голямо вдъхновение”, „една голяма саможертва”. И които имат ощемного имена.