Със завладяващ дискурс на поезията авторът поставя читателите в дъга,която с краищата си вплита чувствата на болката, тъгата, любовта. Без данасилва границите на литературността, които разкрасяват живота и гооцветяват майсторски, той ги изправя лице в лице с ослепителна, отравящагрозота. Някои от разказите в „Котката на поета“ са изтръгнат писъксрещу непоносими актове на човешкия живот, а някои – гюзелеме (видфолклорна лирика), предоставено на човечеството.