В развиваща се по класическата сюжетна схема на пътешестващите Водач и Ученик в „Стадионът на Старата госпожа”двамата странстващи свещеници разказват своята история на границата нареалността, мистификацията и мечтата. Авторът е мотивиран от факта, че вбългарската литература образите на духовника са до болка схематизирани -или революционни водачи, или алкохолизирани и видиотени мошеници согромни шкембета. Многопластови характери на духовници, които са ерудитии юродивци едновременно никога не е имало в родната ни литература.